Г.Шопов, Политическият контекст на пенсионната реформа и на връзката “изследвания – политика”

Политическата, икономическата и социалната необходимост от радикално реформиране на пенсионната система в България бе ясна още в началото на 90-те години – практически почти веднага след падането на комунистическия режим. С малки изключения, политическите партии декларираха необходимостта от промяна на съществуващото пенсионно осигуряване и я включваха като приоритет в своите програмни документи. Поради редица причини – главно от политически и икономически характер обаче, тази реформа се забави. Забавянето, респ. – пристъпването към реформиране на пенсионния модел пряко повлия на характера, съдържанието и интензивността на връзката между изследвания и политика, между изследователи и политици , а със самото това – и на възможностите за въздействие на изследванията върху политиката.

Българската практика потвърди, че когато политическите решения и водената политика имат повече или по- малко рутинен и/или реактивен  характер, тогава и възможностите пред изследователите да влияят на политиците са по- ограничени. Ситуацията се променя и ролята на изследователите нараства, когато политическите решения и водената политика се ориентират към по- дълбоки реформи, какъвто е случаят с трансформирането на българския пенсионен модел в края на 20 и началото на 21 век.