Проф. Стефан Иванов, „Механизъм за изравняване на междуобщинските финансови различия”

Сега действащата изравнителна субсидия предоставя средства на всички общини – бедни и богати. Тя разпределя средствата на база данъчен капацитет и местни разходи, без да се търси връзка между тях. Част от средствата се използват и за различни видове компенсации, нямащи нищо общо с недостига на средства. Всичко това намалява изравнителния й ефект и противоречи на принципа на справедливостта. 

Целта на изследването е да се предложи механизъм, който да отговаря в по-голяма степен на действителните финансови потребности на общините. За целта се изследват междуобщинските финансови различия и практиката на прилагане на изравнителни механизми в страната от 1993 г. насам. 

В изследването се предлага механизъм на разпределение, който визира дефицита на средства, получен от разликата между потребностите от разходи и приходния капацитет на всяка община. Приходният капацитет се измерва чрез приходите от данък сгради и от данък сделки. Тези приходи се преизчисляват чрез съотнасянето им към отношението на гласуваната ставка към най-високата за всеки данък поотделно. Потребностите от разходи да се определят от 5 показателя със следните тегла:

• Брой население – 60%;

• Брой население до 14 г. – 15%;

• Брой население на 65+ г. – 5%;

• Територия – 10%;

• Брой кметства – 10%

Предлагат се два подхода за съпоставяне на приходния капацитет и потребностите от разходи. Първият се базира на правилото, че потребностите от разходи са равни на приходния капацитет и изравнителната субсидия. При втория подход се съпоставят структурата на разходните потребности и тази на приходния капацитет. Първият подход има по-малък изравнителен ефект и лишава от достъп по-малко общини. В сравнение с него, вторият подход в по-голяма степен преразпределя средства от богати към бедни общини.